Моята песен
🌊
Меки скали по
изгрев и
залез горящ
обличат моята песен
–
в ден ту затихне
в друг пък изгрее,
орис на вярно
пак да бъде
–
повята леко в
по лето
високо в морето
дълбоко в небето
–
да гали в гората
на реката косата
смело да води
на съдбата ръката.
–
Сетне вятър заглъхне,
есен повее
звезди те докосват
свода телесен,
–
луната замръкне
огън затлее
тътенът екне
с ехо се слее и
–
тихо зашепне
вечен зов
за любов
и тъга:
.
.
.
Победа