Бѫди:

Бурята шурти, не спира,

сякаш легендарна самодива

сетивата провокира.

Тътенът с мъжки рев кънти,

дъждът с душата на жена тупти,

в wild съюз метаморфозират,

свян свещена те отмиват,

сърцата във едно преливат.

И ето, че, Балканът бурята привлича,

с последни капки,

в сърцето на града дъждът потича,

стари маски и терзания съблича.

Чиста радост наближава,

облакът отново на Земята се отдава, и

красиво преживяване{}

в сърцата ни оставя.

След тази мокричка забава,

самотата тихо пак в сърцето се подава,

време е нощта красотата си да предаде

на познати занимания във Забърде.

Но,

какво виждат очите ми?

О, не!

Самодивите в нощта са две…

♡