Бѫди:

Помогни ми, моля те, Б-же сега, по-бързо да забравя тази тъга,
Която ми прогаря в сърцето следа, в топъл ден тя смразява плътта…
А някога, Б-же, не беше така,
Някога бяхме просто деца и дните ни бяха красива игра…

—

Господи, казват, любовта е светлина,
И навярно, човешката душа огрява тя,
Но защо, не казват, че освен това,
Алчност, суета вървят ръка за ръка,
Сърцето притискат, и с думи улисват,
В мислите тайни лесно се вписват.
И неусетно отнесен, в мечтите унесен,
Със злото замесен, забравяш своята песен,
В преследване на всичко, тук и сега,
Любовта, коят’ й носиш няма крила.
Бавно, нежно, неусетно дори,
Смехът й, играта, преминават в сълзи,
И за любовта божествена на жената до теб,
Сърцето ти отдавна пълно е с лед.

—

И тогава идват болката, умората,
Страхът от това, какво ще кажат хората,

Кажи ми, от истината боли ли те, мен,
Момичето е вече щастливо без мен.

—

И, Г-споди ако отново срещна жена,
Която да обичам като Тебе сега,
На Тебе аз за нея благодаря,
За красотата на тази душа,
За благодатта на тази жена,
За любовта на тази страна.

Нека да я обичам както сега,
Нека да забравя тази игра,
Където любовта е само шега,
Която иска само нови неща,
Всяка вечер да излиза с друга жена,
A сърцето ми живее в чужда мечта.

—

И нека след толкова болка и лед,
Сърцето й отново стопи се от мед,
Изпрати, на Рожи, този нежен вайб,
Рожитата, friendz for lyfе..